Огромни нишки от плазма се появиха след мощна експлозия на Слънцето
Няколко гигантски нишки плазма избухнаха в космоса от повърхността на Слънцето след доста мощно слънчево изригване и бяха снимани от астрофотограф. Но учените към момента не знаят по какъв начин тъкмо се образуват тези структури, които са остатъци от мощна детонация на звезда.
Само преди седмица, на 29 януари, на Слънцето се случи изригване от клас M6.8 в слънчево леке AR3559. Припомняме, че изригванията от клас М са вторите по мощ след най-мощните детонации от клас Х на Слънцето.
Преди да се появят слънчеви изригвания, големи кръгове от плазма или изпъкналости постоянно се появяват над повърхността на Слънцето, които по-късно изчезват, пише Space. Тяхното изгубване се случва незабавно след появяването на детонация на Слънцето и изригването на изхвърляне на коронална маса, т.е. струи плазма, които летят надалеч в космоса. Тези струи могат да доближат Земята и да провокират геомагнитни стихии, само че на 1 февруари плазмата единствено леко докосна магнитното поле на Земята и отлетя.
Преди седмица, на 29 януари, на Слънцето се случи изригване от клас M6.8 в слънчево леке AR3559 (вижда се в горния десен ъгъл) Снимка: NASA
Но изригването от клас M6.8 остави едвам видими нишки от плазма, които останаха на същото място, където короналното изхвърляне на маса изригна в космоса. Това постоянно се случва; учените към момента не знаят по какъв начин тъкмо се образуват, тъй като цялата плазма трябваше да лети в космоса.
Тези изпъкналости се назовават бримки след лумване (PFLs) и могат да се видят единствено когато Слънцето се гледа със специфичен филтър, който усъвършенства алените дължини на вълната на светлината, освободена от водород, прочут като H-alpha.
Зашеметяващо изображение на тези същите плазмени нишки беше направено от астрофотографа Едуардо Шабергер Пупо, което към този момент е налично за публично гледане Снимка: space.com
Учените към този момент знаят, че PFL се появяват едвам след появяването на слънчеви изригвания от клас M и X. Височината им може да доближи 50 хиляди км, само че не е известно тъкмо какъв размер са били появилите се преди седмица примки.
Зашеметяващо изображение на тези плазмени очертания беше направено от астрофотографа Едуардо Шабергер Пупо, което към този момент е налично за публично гледане. Тези структури съдържат по-малко плазма от другите изпъкналости и затова излъчват по-малко светлина. Следователно не се случва постоянно да виждате PFL изображения толкоз детайлни, колкото изображението на Пупо.
Има разнообразни догатки по отношение на процеса на образуване на PFL. Първоначално се смяташе, че плазмата е избягала от повърхността на Слънцето и е изпълнила линиите на магнитното поле, откакто са се възстановили от счупването. Но по-нови проучвания демонстрират, че магнитните вериги в действителност могат да изтеглят част от плазмата, изхвърлена в космоса от слънчеви изригвания.
Учените към този момент знаят, че PFL се появяват едвам след появяването на слънчеви изригвания от клас M и X. Височината им може да доближи 50 хиляди км, само че не е известно тъкмо какъв размер са били появилите се преди седмица Снимка: space.com
Смята се, че пикът на слънчевата интензивност или слънчевият най-много към този момент е настъпил, макар че някои учени допускат, че това ще се случи по-близо до края на годината. Във всеки случай броят на мощните детонации на Слънцето се усилва.
Само преди седмица, на 29 януари, на Слънцето се случи изригване от клас M6.8 в слънчево леке AR3559. Припомняме, че изригванията от клас М са вторите по мощ след най-мощните детонации от клас Х на Слънцето.
Преди да се появят слънчеви изригвания, големи кръгове от плазма или изпъкналости постоянно се появяват над повърхността на Слънцето, които по-късно изчезват, пише Space. Тяхното изгубване се случва незабавно след появяването на детонация на Слънцето и изригването на изхвърляне на коронална маса, т.е. струи плазма, които летят надалеч в космоса. Тези струи могат да доближат Земята и да провокират геомагнитни стихии, само че на 1 февруари плазмата единствено леко докосна магнитното поле на Земята и отлетя.
Преди седмица, на 29 януари, на Слънцето се случи изригване от клас M6.8 в слънчево леке AR3559 (вижда се в горния десен ъгъл) Снимка: NASA Но изригването от клас M6.8 остави едвам видими нишки от плазма, които останаха на същото място, където короналното изхвърляне на маса изригна в космоса. Това постоянно се случва; учените към момента не знаят по какъв начин тъкмо се образуват, тъй като цялата плазма трябваше да лети в космоса.
Тези изпъкналости се назовават бримки след лумване (PFLs) и могат да се видят единствено когато Слънцето се гледа със специфичен филтър, който усъвършенства алените дължини на вълната на светлината, освободена от водород, прочут като H-alpha.
Зашеметяващо изображение на тези същите плазмени нишки беше направено от астрофотографа Едуардо Шабергер Пупо, което към този момент е налично за публично гледане Снимка: space.com Учените към този момент знаят, че PFL се появяват едвам след появяването на слънчеви изригвания от клас M и X. Височината им може да доближи 50 хиляди км, само че не е известно тъкмо какъв размер са били появилите се преди седмица примки.
Зашеметяващо изображение на тези плазмени очертания беше направено от астрофотографа Едуардо Шабергер Пупо, което към този момент е налично за публично гледане. Тези структури съдържат по-малко плазма от другите изпъкналости и затова излъчват по-малко светлина. Следователно не се случва постоянно да виждате PFL изображения толкоз детайлни, колкото изображението на Пупо.
Има разнообразни догатки по отношение на процеса на образуване на PFL. Първоначално се смяташе, че плазмата е избягала от повърхността на Слънцето и е изпълнила линиите на магнитното поле, откакто са се възстановили от счупването. Но по-нови проучвания демонстрират, че магнитните вериги в действителност могат да изтеглят част от плазмата, изхвърлена в космоса от слънчеви изригвания.
Учените към този момент знаят, че PFL се появяват едвам след появяването на слънчеви изригвания от клас M и X. Височината им може да доближи 50 хиляди км, само че не е известно тъкмо какъв размер са били появилите се преди седмица Снимка: space.com Смята се, че пикът на слънчевата интензивност или слънчевият най-много към този момент е настъпил, макар че някои учени допускат, че това ще се случи по-близо до края на годината. Във всеки случай броят на мощните детонации на Слънцето се усилва.
Източник: glasnews.bg
КОМЕНТАРИ